Надмолекулни комплекси
Живите организми се характеризират със сложна молекулна организация. Нискомолекулните органични съединения – монозахариди, аминокиселини, нуклеотиди, глицерол и мастни киселини, стават строителни блокове, или мономери, които се свързват помежду си и изграждат високомолекулни органични съединения – полизахариди, белтъци, нуклеинови киселини, липиди.Те се свързват в надмолекулни комплекси. Молекулите, от които възниква един надмолекулен комплекс, се наричат негови субединици. Свръзването на субединиците се нарича самосглобяване. Надмолекулните комплекси участват в изграждането на клетъчните органели.
Надмолекулните комплекси са мембраните, рибозомите, хроматинът, съкратителните систеи, вирусите.
Мембранните структури в клетката са надмолекулни комплекси на фосфолипиди и белтъци. Рибозомите са комплекси, изградени от РНК и рибозомни белтъци. Хроматинът е нишковидет комплекс от ДНК и специфични белтъци. Съкратителните системи на мускулната клетка са комплекси от белтъците актин и миозин. Вирусите са комплекси на нуклеиновите киселини (РНК или ДНК) и вирусни белтъци.