Прокариотна клетка

Прокариотните клетки са еволюционно по-стари от еукариотните. Най-характерия белег на прокариотната клетка е липсата на обособено ядро.

Клетъчната мембрана на прокариотната клетка е липидно-белтъчен комплекс.  Тя образува вгъвания към вътрешността на клетката, наречени мезозоми, които увеличават нейната повърхност. Отвън клетъчната мембрана  е обвита с клетъчна стена, изградена най-често от полизахариди.

Цитоплазмата съдържа задължителните съставки цитозол, органели и включения. Единствените клетъчни органели са рибозомите. Включенията са липиди, гликоген, пигменти и др. Най-често те са резервен хранителен материал.

Генетичния материал е представен от нуклеоид и множество плазмиди. Нуклеоидът съдържа една голяма молекула ДНК. Тя е прикрепена към мезозома. Връзката на нуклеоида с мезозомата осигурява правилното разпределяне на генетичния материал при разделянето на дъщерните клетки. Плазмидите са малки пръстеновидни молекули ДНК.

Към прокариотите се отнасят бактериите и цианобактериите (синьозелени водорасли). Те включват над 3000 вида организми.