Въглехидрати
   Въглехидратите са съединения на въглерода с водата. Общата им формула е Cn(H20)n. Въглехидратите са 18% от масата на растителните клетки и 6% от масата на животинските клетки. Въглехидратите биват монозахариди, дизахариди и полизахариди.

   Монозахарадите са прости захари, чиято въглеродна верига съдържа от 3 до 7 въглеродни атома. Най-разпространени монозахариди вериги имат 5 въглеродни атома (пентози) и 6 въглеродни атома (хексози). Пентози са рибозата и дезоксирибозата. Веригите им са пръстеновидни. Хексози са глюкозата и фруктузота. Хексозите имат линейни или пръстеновидни вериги. Те служат като основен източник на енергия и като мономери на полизахаридите.

   Дизахаридите се получават при свързване на две молекули монозахарид. Дизахарид е обикновената захар, която е съставена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза.

   Полизахаридите се получават при свързването на много много молекули монозахариди. Те могат да бъдат свързани чрез неразклонени, линейни или разклонени вериги. Най-разпространените полизахариди са скорбяла, гликоген и целуоза. И трите полизахарадити са полимери на глюкозата. Целуозата има линейна верига, а скорбялата и гликогенът имат разглонени вериги.

   Целуозатата е най-разпространеното органично съединения в природата. Съдържа се в растенията и изпълнява опорна функция, като участва в изграждането на клетъчната им система. Скорбялата е резервен хранителен материал в растителните клетки. Гликогенът е резервен хранителен материал в животинските клетки. Той се съдържа главно в черния дроб и мускулите.