Органични се наричат всички съединения на въглерода, с изключение на въглеродния оксид, въглеродния диоксид, въглеродната киселина и нейните соли.
  
   Най-същественото свойства на въглеродните атоми е, че те се свързват помежду си и образуват въглеродни вериги. Те са отворени или пръстеновидни. Въглеродните атоми във веригите се свързват с други атоми и така се получават органичните съединения.
 
   Органичните съединения биват основни и производни. Основните органични съединения са монозахариди, глицерол, мастни киселини, аминокиселини и др. Те притежават свойството да се свързват помежду си с еднотипни химични връзки, като изграждат производни органични съединения, наречени полимери. Синтезираните в клетката полимери се наричат биополимери. Основните органични съединения са мономери на производните органични съединения.

   Биополимерите могат да бъдат хомополимери и хетепополимери. Хомополимерите са изградени от еднакви мономери. Такива са полизахаридите. Хетерополимерите са изградени от различни мономери. Такива са белтъците и нуклеиновите киселини.
Органични съединения са четири основни типа: въглехидрати, липиди, белтъци и нуклеионови киселини.