Вируси
Вирусите са вътреклетъчни паразити, предизвикващи заразни заболявания или раково изграждане на клетката, в които паразитират.
В изолирано състояние те се отнасят като неживи частици и може да кристализират. Не са способни да осъществяват обмяна на веществата и да се размножават.
Извънклетъчната форма на вируса се нарича вирион.
Вирусите могат да се възпроизвеждат само, ако попаднат в живи клетки. За своето възпроизвеждане те използват органелите на клетката. В нуклеиновата киселини на вируса е закодирана информация за синтезирането на белтъците, които влизат в състава му.
Вирусите се разглеждат като неклетъчна среда на живот.
Различават се растителни вируси, животински вируси и бактериофаги.
Размерите на вирусите варират в широки граници – между 15 и 400 nm. Вирусите са невидими с обикновен светлинен микроскоп и наблюдаването им става възможно след откриването на електронна микроскопия.
Формата на вирусите може да бъде сферична, пръчковидна, кубична, многостенна.
Общото за всички вируси е наличието на белтъчна обвивка, разположена около една молекула нуклеинова киселина. Белтъчната обвивка, наречена каспис, е съставена от голям брой еднакви белтъчни молекули. Нуклеиновата киселина може да бъде ДНК или РНК.
Вирусите са способни да се възпроизвеждат само в точно определени клетки. Възпроизвеждането на вирусите включва няколко стадия. Най-напред вирионът се прикрепва към повърхността на клетката гостоприемник. След това вирионът прониква в клетката. В цитоплазмата вирусната нуклеинова киселина се освобождава от белтъчната си обвивка. Нуклеиновата киселина на вируса спира нормалните процеси в клетката гостоприемник.
Всички ензими и рибозоми на клетката започват да функционират в „услуга“ на вируса. Многократно се възпроизвеждат вирусната нуклеинова киселина и вирусните белътци. Накрая те се самосглобяват в голям брой вирусни частици, които напускат клетката гостоприемник.
При някои вируси, наречени умерени, нуклеиновата киселина се включва в генетичния апарат на клетката гостоприемник. Клетката не умира, но започна да произвежда вирусни белтъци, които не са характерни за нея, т.е. претърпява трансформация.

Медицинско значение на вирусите. ¾ от инфекциозните болести се причиняват от вируси. Такива са деските инфекциозни болести, едрата щарка,  детският паралич, грипът, херпесът, вирусния хепатит, СПИН и много други.
Вирусите, които предизмикват трансформация на клетките, без да ги убиват, са причина за тяхното раково изграждане и за възникването на тумори.

Съществуват различни хипотези за произхода на вирусите. Според някои учени вирусите са предшественици на живите организми. Според други автори, вирусите са клетки, които са претърпели регрес вследствие паразитния начин на живот.  Според трера хипотеза вирусите са потомци на клетъчни състави, придобили способност да преминават от клетка в клетка.

Бактериофаги са вируси, които паразитират в бактериите. Имат разширена част „главичка“, и израстък. „Главичката“ има калъф, изграден от белтъчни молекули, в които се съдържа една молекула ДНК. Израстъкът е изграден от белтъци и представлява куха тръбичка.
Фагите, подобно на вирусите, се възпроизвеждат в определени видове бактерии. Фаговият ензим лизоцим разтваря клетъчната стена. През отвора на израстъка в бактерията влиза цялото количество фагова ДНК. Започна познатия процес на възпроизвеждане на вируси и клетката. Накрая бактерийната клетка се разрушава и фагите излизат в околната среда.
Бактиофагите са полезни, когато унищожават болестотворни бактерии. Използват се и в генното инженерство.