ДНК

   Полинуклеотидните вериги се навиват спираловидно. Молекулата на ДНК е двуверижна. Състои се от две успоредни полинуклеотидни вериги, образуващи двойка спирала. Азотните бази са насочени към вътрешността на молекулата, перпедикулярно на централната ѝ ос. Азотните бази на двете вериги са свързани със слаби водородни връзки. Аденинът от едната се свързва с тимин от другата, а гуанинът с цитозин. Това е известно като правило за допълнителност или комплетарност.
  
   Структурата на ДНК е уставено от Джеймс Уотсън и Френсис Крик през 1953г. Тяхното откритие поставя началото на една нова наука – молекулната генетика.

Размери и локализация на ДНК.
   Дължината на молекулата на ДНК е няколко сантиметра т.е. тя е хиляди пъти по-голяма от размера на клетките, в които тя се съдържа. Защото ДНК е допълнително усукване и нагъване. ДНК се съдържа предимно в ядрото и само 0,5% в цитоплазмените органели. Количеството ДНК е еднакво във всички телесни клетки, а в половите клетки(гаметите) – двойно по-малко. При сливането на гаметите при полово размножаване количеството на ДНК в телесните клетки на новия организъм се възстановява.

Функции на ДНК
   ДНК е материалният носител на наслествената информация. Тя се съхранява в молекулите на ДНК и се предава непроменена в дъщерните клетки при клетъчното деление. Най-малката единица на наслествеността се нарича ген. Той носи информация за изграждането на една полипептидна верига.