Литературния образ на Бай Ганьо от книгата „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов е един образ, които бива обсъждан от читатели и критици вече цял век.  Този образ вече живее самостоятелен живот сред нас и е обречен на безсмъртие.

Бай Ганьо е един събирателен образ на българския национален характер със специфичните си национални черти. Но чертите, които Бай Ганьо притежава като ниска култура, невъзпитание, простащина и нахаластво не принадлежат само на българина, защото прости хора има във всяка държава. Можем да приемем, че Ганьо Балкански е един типичен балкански представител с балкански менталитет.

Алеко поставя Бай Ганьо в различни комични и нелепи ситуации, в които се разкриват ясно социалната, национална и човешка същност на героя.   Смешното у Бай Ганьо се явава в огромното разминаване между това, в което той в действителност е, и това, за което се преставя.    

Бай Ганьо се стреми към келепирът, търсенето на материални блага и преследването на личен интерес. Именно тези балкански черти ние отхвърляме. Но защо трябва да се срамуваме от тези ни качества, като те винаги ще бъдат част от нас и нащата история. Но това разбира се не означава, че ние сме Бай Ганьо. Ние ги носим в себе си и не трябва да ги отричаме, защото това означава да се отричаме себе си.

Може да се каже, че Бай Ганьо е един мащабен и всебалкански образ. Колкото и да го отричаме, то е част от нас. Единственото, към което може да се стремим е да превъзмогнем тези черти. Защото лошо е, ако Бай Ганьо стане образец на поведение на голяма част от общестевото. Този образ трябва да се използва като примез, за това което не трябва да се прави.