*Остават още 10 ... 9 ... 8 ... 7 ... 6 ... 5 ... 4 ... 3 ... 2 ... 1 ... 0. Кликнах бутона „купи“. Сега вече е мое ! Най- новата игра на haangelowa ! Winter Rose.*

Звънна се на ватрата. *Вече е тук !!* Слезнах бързо по стълбите. Платих на доставчика и взех пакета. Отворих го. Пред мен се беше показала една каска, заедно с инструкциите за ползването ѝ. Прочетох почти всичко. Пропуснах само онзи дребен шрифт.

Качих се в стаята си. Включих я, легнах на леглото и си я сложих на главата. *Значи това е истинският виртуален свят ...*  Пред мен се появиха няколко въпроса.

Име ? Джу йеон.

Приятели в играта ? Нямам приятели ... Може би ... Имаше едно момиче в играта, което ми беше помогнало, когато се регистрирах за пръв път, но сигурно ме е забравила.

Ниво? 42.

След това трябваше да  напиша паролата и никнейма си.

Беше изумително. Всичко изглеждаше толкова реално ...

 Едно момиче се приближи към мен.

-Хей, ти си jadesistar, нали ? – усмихна се тя.

-Да, защо ?

-Аз съм fxkrystal. Помниш ли ме ?

*Тя ... още ме помни ?*

-Да. –усмихнах ѝ се аз.

-Тъй като току-що се появи тук, предполагам, че още не си разбрала. Съобщиха ни, че всички трябва да сме в отбори по 4-рима най- малко. Искаш ли да си в нашия отбор ? –усмихна се пак тя.

*Да съм в отбор ? Но аз не знам как да работя в екип с други ...*

-Д-да. Добре.

*Защо се съгласи ?! Глупачка !!*

-Супер ! –тя ме хвана под ръка и ме заведе в една от стаите. –Момчета запознайте се с ... –тя ме погледна, за да си кажа името.

-Джу Йеон.

-Аз съм Со Джунг, а това е Минхьюк, който ми е гадже в реалния живот, а мъж тук – в играта. –тя го гушна.

Другото момче, което изглеждаше ядосано се изкашля.

-А аз съм У Бин. Ще ти кажа само едно. Не проваляй отбора ни. А ти Со Джунг, изобщо гледаш ли нивото, когато избираш съотборници ?

-Тя е 42 ниво. Какво толкова ? Делят ни само 8 нива.

-Само 8 ?! Знаеш ли колко трудно е да станеш от 42 – 50 ?!

-Да ! Все пак и аз играя !

-И двамата се успокойте ! –намеси се момчето наиме Минхьюк.

Не исках да оставам, затова реших да излезна от играта.

-Току-що се сетих, че имам работа. Трябва да излезна от играта. Ще се видим скоро. –натиснах „излизане“, но нищо не стана.

 -Странно. –каза Со Джунг. –И аз ще пробвам. –при нея също нищо не стана.

Момчетата също пробваха – и при тях нищо не стана.

-Какво става тук ?! –ядосваше се У Бин.

-Вероятно вече почти всички сте рабрали, че бутоните „изключи“, не работят. Бяхме ви предопредили, но кой ли чете дребните шрифтове. –изсмя се гласа. И не, няма да бъдат оправени. В тази игра, само този който разбере смисъла ѝ може да излезне жив. Помнете, ако ви убият в играта, умирате наистина. Приятна игра. –гласът се изсмя за последно и се изключи.

*Какво ?! Няма изход ? Трябва да победим иначе ще умрем ?!*