Силата на доброто

Йовков, подобно на Славейков, поставя акцент на нравствената проблематика, като безвъзмездната добрина и съчувствието към чуждото страдание е висша ценност в човешкия живот. Творчеството му е продължение на неговите хуманистичните възгледи и любовта му към човека е ясно изразена. Разказът "Серафим", който и носи името на главния си протагонист, също разгръща идеята за абсолютните нравствени добродетели. Той се превръща в емблематичен не само за цикъла, но и за Йовковото творчество.

Серафим е олицетворението на най-висшите християнски ценности, като показва, че винаги има място за добротворство стига човек да иска да го извърши. Въпреки че за него Павлина е "чужда", за разлика от безразличието на нейният кръсник Еню, той безкористно помага. Неговите добродетели го извисяват над тривиалният материален свят и го превръщат пример за душевна красота.

Йовковите герои често носят имената си с причина и същото важи за Серафим, чието име носи религиозно значение. Серафимите са ангели, пратеници на Бога, и подобно на тях на героят е отредена същата задача - да бъде носител на абсолютните ценности. В началото на разказа неговата портретна характеристика, която е представена през очите на кафеджията Еню, го превръща в перфектният странник, чудоватият му вид подсказва за различността му.

 В разказа е вградена опозицията " свое" - "чуждо". Когато Павлина моли за парична помощ от кристника си Еню за да отдведе болният си мъж в болница, той остава безразличен към молбата ѝ. Въпреки това тя намира тази помощ от " "чуждият" човек -Серафим. 

Бедността е присъстващ мотив, но тя не е основния акцент в творбата, въпреки това тя е важен елемент, който помага посланието заложено в разказа да бъде по-добре осмислено - въпреки личната материална нищета не трябва да оставаме безразлични към чуждата човешка драма, а да помогнем.

Друга опозиционна двойка е материално - духовно. Серафим носи бедността си и тя е възприета като отредена, но не е осмислена като страдалческа. Чистата му душа оценява и малкото, което има - многократно кърпеното палто и сухия хляб който си реже на залъци. Въпреки намерението му да си купи ново палто, защото това е само "добро за музея" и "веке за нищо не става", в последствие става ясно, че това няма да се случи. Той прави далеч по-възвисен избор от този на материалното, разбираме, че той не за пръв път дава припечеленото, на някого в по-голяма нужда. Серафим дори не очаква парите да му бъдат възвърнати, а безкористно заявява - "Когато господ на нея - и тя на мене." Палтото отива на заден план, а истинските ценности изплуват на повърхността. 

Серафим в идеята, че добротворство на този тленен свят ще бъде оценето когато той си замине и застане пред Бога. Кръпките по старото палто ще послужат за доказателнтво "на онзи свят" и може пък там той да получи "...златно, тъй да се каже, скъпоценно" палто. 

В разказа "Серафим" на Йовков са заложени най-важните и възвисени християнски ценности. Чрез добротворната постъпка на Серафим е внишена безпрецедентната красота и сила на доброто в човешката душа.

​