Как започна всичко…

18-ти Октомври 1995 г.

- Со Йонг, бягай! - казах аз.

- Но, како… - заекна малката ми сестричка. – Нека остана с теб, моля те! – очите й се навлажниха.

Забелязах напиращите й сълзи, които опитваше да сдържи. Аз също бях на предела на силите си. Не исках да се разделям с нея, но трябваше. Налагаше се. За нейно добро.

- Казах ти да тръгваш! Веднага! – рекох с твърд и настоятелен глас.

Тя ме погледна. След това погледна и другата си сестра, Су Рин. Обърна се и побягна. Наблюдавах как си проправяше път между стрелите и гърмежите. Разпуснах ръцете си, които досега бяха свити в юмруци. Усетих как ноктите ми се изостриха. Очите ми промениха цвета си от тъмночерни на кристално зелени. Обунянието и слуха ми се изостриха на макс. Виждах и чувах отвъд предела на възможното и допустимото.

Обърнах се към врага. Душите бяха между петима – шестима. Облеклото им се състоеше само от тъмната цветова гама. Наричаха ги с безброй имена, но за нас, вампирите, бяха известни под общото име – „Ловците“. Те са хора, убиващи вампирите. За Тях ние сме напаст. Божия грешка. Сбъркани индивиди. В същност вампирите се деляха на две групи и две подгрупи.

Двете главни групи са на Чистокръвните и Смесените. Чистокръвните вампири се делят на вегетариянци и кръвопийци. Вегентариянците се хранят с животинска кръв и никога не нараняват хората. А кръвопийците се хранят само с човешка кръв. Една капка от човек може да засити глада на вампира - кръвопопиец за дълго време. Аз спадам към групата на Смесените. Моя милост е дете на вампир и човек. Или ние сме така наречените „Дампири“. Ние защитаваме вампирите вегетариянци и хората. Затова и ни преследваха. Тринайсетгодишната ми сестра Су Рин е простосмъртен. Чист човек. Чудите се как тогава ми е кръвна сестра? Отговорът е много прост. Тъй като майка ми е човек, Су Рин е взела човешките качества, черти, строеж и всичко от роднините на мама, които също са простосмъртни. Ловците не преследват само мен. Преследват и Со Йонг, и Су Рин. Според тях нашия род трябва да умре. Обществото, което представлява Ловците, смята, че ние сме виновни за смъртта на корейската кралица Чой Ън Ми.

Усетих нечии стъпки. Шумът от изваждането на кинжал ме накара да се обърна, прострелвайки един от Тях с пистолета си. Мъжът замръзна на място, докосвайки областта около сърцето си. След това се строполи на земята. Затичах се с викове към другите Похитители. Убивах наред. Сестра ми ми помагаше, ако изпаднех в ситуация, когато Онези ме преклещваха. Тъкмо замахвах с ножа си, когато чух изстрел и детски глас.

- Шах и мат! – долових гласа на Главния.

Обърнах се и видях безжизненото тяло на Со Йонг, лежащо сред кръв и прах. Изпуснах оръжието и се зачитах към сестричката ми. Паднах на колене до мъртвото й тяло. Сълзите ми се стичаха като водопад. В тях бяха вместени единствените чувства, които изпитвах в момента – гняв, ярост, мъка и жажда за мъст.

-Май не си чак толкова велика щом намерих слабото ти място. Сега си прекършена. – гласът на Водачът зазвуча зад гърба ми.

Изправих се бавно, овладявайки гнева си. Стиснах ръцете си в юмруци и се обърнах плавно към врага.

-Тук сгреши. Нищо не може да ме прекърши. – рекох и се зачитах към него.

Той реагира светкавично бързо, хващайки ме за гушата. Не усещах твърда земя. Започнах да ритам и да се съпротивлявам, но Той затягаше хватката си. Недостигът на въздух ме обземаше. Дробовете ми се свиваха. Черни петна започнаха да се появяват пред погледа ми. В полу – живо състояние видях как пленяват Су Рин.

- С-Су Рин! – казах едвам.

Хванах ръката на врага, забивайки ноктите си, но и това не можеше да го спре. Можех единствено да наблюдавам кафевите му очи, изпълнени с желание за болка и смърт.

-Кажи си молитвите преди да ти счупя врата и да те запратя при едната ти мъртва сестра. – усетих как върховете на ноктите му започваха да продупчват кожата ми.

Когато мислих, че всичко е загубено, нечие острие рани един от Ловците, държащ Су Рин. Погледът на Главния стана обезпокоен. Той замахна с все сила и изхвърчах на няколко метра над земята. Усетих как гърбът ми се удря в едно дърво, чувайки изхрущяването на собствените ми кости, и се строполих на твърдата почва. Едва си поемах дъх. Дробовете ми пареха, гърлото ми бе пресъхнало, а аз самата се чувствах омаломощена. Със замъглен поглед видях как Су Рин идва при мен. Изглеждаше притеснена и уплашена.

- Како, дръж се! Всичко ще се оправи! – каза тя с треперещ глас.

Не издържах. Бях изтощена и едва движех крайниците си. С все още замъглен поглед наблюдавах как така наречения наш „спасител“ се биеше с Ловците…